Печката тихо бумтеше. Хвърли и още едно сухо дъбаче и шепа дим се разнесе с приятен аромат из стаята. Евтиния салам се превърна в сухо пушено филенце от
старите, преди водата и консервантите. Една сливова ракийка и нирваната се приближи с още една крачка.
От стената гледаха снимките на близките, обичани хора. Някои не бяха сред живите. Преля им малко и се натъжи. Другите, бяха надалеч по чужди страни, на
другия край на Земята, все още живи и не много здрави. Над 2 милиона от най- кадърните българи, търсеха прехрана и човешка реализация в други светове непознати и недружелюбни. Както и да се правеха на нови, модерни, световни хора си оставаха българи. Носталгията ги мъчеше постоянно и повечето пари не
можеха да я излекуват. Някои се залъгваха, че като осигурят пенсиите ще се
завърнат. Не допускаха, че сред лъскавите фасади на банките, застрахователните и търговски дружества няма да намерят България. Други влагаха по някое евро и ремонтираха стари къщи ,където да прекарат няколко дни от краткия си отпуск. Ако никой не ги пазеше, намираха зеещи развалини с отскубнати от стените, окрадени инсталации . Нета преливаше от носталгични вълни, повечето бяха оставили тук родители, роднини и приятели. Тези които имаха материалната възможност да помогнат, постоянно попадаха на партийни и
държавни мошеници. Парите им потъваха в корупционни и бандитски схеми.
Извади старата тетрадка с неговите записки, дали някой ще ги прочете, дали
ще са полезни някому. Поне ще си отиде с чиста пред себе си съвест. Записа –
емигранти:
Почти всеки емигрант в света не е напуснал родното си място от добро. Бил е принуден да го стори. Имал е необходимите способности и духовна сила да го направи. Даже и поканен, с уредена работа е изгубил много време и енергия за
адаптиране към новите условия. Страданието, пропорционално на възрастта,
съпътствува новият им живот. Четете, никой не го крие. По- отговорните и
обществено ангажирани хора искат да помогнат на България. Ходят на десетки километри да участвуват в избори, създават общности и лобита, сайтове и медийни изяви. Това е естествено.
Трябва да си ужасен дебил за да забравиш произхода си и благата получени в
Родината, преди да станеш човек. Над 2 милиона интелигентни и образовани хора
в активна, творческа възраст са огромна сила. Въпроса е как да бъде изпозувана за доброто на България, а не за персонална и партийна облага. У нас няма все още т.н. гражданско общество и дружества с идеална цел.
Скъпи емигранти,
създайте ги вие, регистрирайте го, излъчете ръководство от вашите среди, на
обществени начала. Имате морално и юридическо право, без заплати и облаги, като религиозен акт. Набирайте средства за България и ги харчете с пълна прозрачност, без анонимност. От всеки край на света да се знаят колко са събрани и за какво точно са изразходвани. Тук има останали честни българи, които също безвъзмездно ще ви помогнат независимо от беднотията си.
Всички партии тук са напълно компрометирани. Хората немат доверие в
сегащната система за управление, която унищожава, ограбва и разпродава на безценица всичко българско. Борете се и гласувайте за забрана на политическите партии и пълен мажоритарен, мандатен избор на можещи и знаещи хора. Дошло е време да посегнат и на вас. Под неистово раздухваното твърдение, че Турция се меси във вътрешните работи, основно чрез гласовете на 100000 български емигранти по време на възродителния процес, се подготвя нещо съвсем друго:
Да се отнеме правото за двойно гражданство. Разбирате ли до какво ще доведе
това ?Опростено казано, няма да може да гласувате, ще отсядате на хотел а не в бащината, наследствена къща.
Помогнете, преди да ни заличат от картата, преди да е много късно! Никак
няма да е лесно, особено когато политиците в България обслужват чужди интереси.