автор: Agaq

Със скъсани сандали е нощта,
напръстник са й часовете,
в които се пързулва боса,
брои ти капчиците дъжд
(чадърите в съня ти са хвърчила),
с които пиша по прозорец

думите,
когато ме завиваш в стихове
и дишаш
(между цигарата, жена си, няколко откраднатите часа)
кожата ми смугла,
гладката трапчинка между краката...

Пияни сме
от пролетния унес,
ръцете ми са набраздили скитници,
които чакат да ги нарисуваш
на лист,
когато си замина...

А гърлото ми пълно е с бездобници,
които искат хляб за зимата,
но днес не ми се плаче-
просто съм щастлива.