автор: alkaltchev

Ще дойде утре. Всичко ще е минало,
което зад гърба ни ще остане.
Това, което вчера сме го имали
и днес ни ползва, утре ще е старо.

Разбира се, че няма да сме същите.
Ще се учудя, ако се познаем.
Живота си превърнахме в покъщнина,
закупена със дългосрочен заем.

Отъпкахме света около себе си.
Удобен стана. Като пуст харман е.
Все повече затъваме в съмнения.
Пожънати от нас. И овършани.

Душите ни от мнителност проядени,
във болките от спомени се лутат.
Мечтите търсят. А пък те - продадени.
Спасява ни сънят... И идва утре!