автор: tzvetcomarinov

В кварталният магазин винаги имаше прясна риба. Вътьо Дрънката ни е измежду най-добрите рибари. Затова никой не беше предполагал, че и той понякога прибягва до съзаклятническите услуги на стъклената вана край витрината.
Докато една вечер, изглежда алкохолът му беше дошел в повече, защото несъобразително се изпусна в кръчмата.
- Днес улових добър шаран - обясни наш Вътьо. - Може да е и над три килограма.
Ако някой все още твърди, че Тома Неверни е останал там някъде в Библията, горещо ще се излъже. Точно той попита с неверие и притискащо:
-Хей, Дрънка, нали знаеш правилото на рибарите. Око да види. Рибата може да е и под трите килограма.
Хвана се Вътьо с първото замятане. Макар, че уж реагира по съвсем убеждаващия начин. Бръкна веднага и решително в торбата, за да измъкне доказателството. Личеше, рибата е била доскоро жива. Само дето и най-пазарският кантар трудно можеше да ни убеди, че парчето е повече от килограм и половина.
Приехме с усмивка и разбиране очевидната разлика. Колко пъти и ние бяхме преувеличавали с тежината. Деликатност върху която никой не изгаряше от особена амбиция, да й води счетоводство. И нещо вътрешно тласна ръката на признатият рибар, бръкна той още веднъж. За да извади и ни покаже нова риба, която имаше тегло почти като първата.
- Хей, Дрънка, какво стана? - обади се отново Тома Неверни. Нашият си беше, а не оня от Библията. - Двете риби вече със сигурност ще направят трите килограма , ама нали бе само една.
- Родила се е и друга, докато съм ги носил от реката - опита да се измъкне през шега Вътьо Дрънката.
Рибарят вече прекрасно усети, кой точно му е вързал тенекията. Защото след малко в рибарският магазин се запровеждал разговор, репликите от който дълго време се разправяха и доизмисляха в нашата квартална кръчма.
- Нели, колко килограма е шарана дето купих? - попитал Дрънката, целият натъпкан с яд.
- Колкото поиска, бай Вътьо - отговорила младата продавачка и демонстрирала памет. - Три килограма.
- И нали беше само един - подължил зареденият с въпроси рибар. - Как така стана, че в торбата ми се оказаха два по килограм и половина.
- Точно по същия начин с който риба от магазина се показва като уловена от реката - обяснило с най-очарователната си усмивка момичето.
След знаменателната вечер и другите рибари продължиха да се отбиват в магазина за жива риба, но освен в кантара и деколтето на Нелито, внимаваха и за бройките. Разбира се, че напълно излишно. Защото номерът с двете риби повече не се повтори. От него остана само вторият прякор за Вътьо Дрънката - Акушерът.

Цветко Маринов