Бяла съм, бяла, юначе.
Зима е, зима отколе.
В нея Апостолът крачи.
Там към въжето – нагоре.
Лято е, лято простенва.
Ботев от него си тръгна.
Време е, още е време
други да плащат надълго.
Поп Богомил се разпопи.
Пролет е, пролет разцъфва.
Кой ти измисля потопи?
Ной или някакъв влъхва?
Есен е, есен, юначе.
Бяла съм, колкото злато.
Ти ме продаде. Не плача.
Чуждата кръв бе пролята.