Потъвам в самотата си отново,
а залезът - в притихнало море,
ден събран в черупка орехова
отплава сам от тъжни брегове.
Луна бродира пътя на митари,
в завивката от нощно кадифе,
будуват само сънищата стари
и спомени от детство на хлапе.
И в ням захлас броя звездите
и бродя в приказните светове,
а там зад хоризонта си морето
запява в хор със плачещо небе.
А в сутрешното облачно олово,
самотна чайка пак брега зове,
сърдит часовник пак злослови
по буйните среднощни ветрове.