автор: theheart_ofthefire

Тази принцеса воюва заспалия принц,
но е толкова хубав, че не ще да го буди,
топъл шоколад и лунички… и по зверски боли,
всяко утре и днес с послевкусно сбогуване.

Тя прострелва със прошки и се бие с любов,
и му вдига дворци от задавяща прямост,
и се люби единствено с онзи живот,
на когото се кле … да е сила и вярност.

А привечер навярно си купува цветя
и по час все се гушка с кварталната котка,
не от жажда по нежност, тук вали любовта,
после тихо прелива по дъждовно през пролет.

Страшно диво боли без заспалия принц,
но пътува през себе си овъглена и горда
и накрая , когато го види … дали…
той ще струва борба, вълчи вой и самотност.

Тя воюва сега в най-жестоката битка,
на предела на двете безумни вселени…
една парцалена кукла или все зарасваща птица.
И дори да го няма … тя сама се спечелва.