Сама съм...
И теб те има, но не сега...
Много малко нужно е, за да си тук,
още по-мъничко, за да те няма
Затваряш куфар
с подредени чувства, думи, страсти
и изчезваш
Остава техния аромат върху кожата,
по която избиват кървави следи...
А следите остават...
След време се явяваш...
пак носиш куфар,
може би е по-голям,
не знам…,
дали всичко вътре е за мен?
Дали отново
в центъра на мойта стая
да ти позволя
да го отвориш...
или да те пратя на хотел?!