Избликна в мен катранена отрова -
одраскване от нокът на граблива птица
денят припадна пред очите ми,
световъртеж ме разлюля.
Сънувам ли?
Нощта неонова блести
по стъпките ми спуска се мъгла.
Твоят глас – дъхът на вятъра!
Едно изстрадано “Не”
крещи и гърчи се в краката ми,
ала съм глуха аз и сляпа съм,
казват вятърът носи промяната?..