Обичам да те обичам и да бъда обичана от тебе... Обичам, когато вместо "Ще те обичам завинаги?", ти казваш "Ще те обичам и утре" и така всеки ден, вече милион години, от както се познаваме...
Обичам тихичко да се сгушвам до тебе и така простичко да стоя... без да мисля, просто да чувствам... да притворя очи, да затая дъх, за да чуя... да чуя как бие сърцето ни... туп - туп, туп - туп... толкова пъти сме били едно цяло, че сърцата ни са се слели в едно... слушам как бие сърцето ни, за да знам, че Живеем, да се уверя, че това не е сън, че това сме ние - ти и аз...
Обичам, когато рисуваш с пръсти кръгове по моите длани, сякаш виждаш през тях, сякаш са ти нужни, сякаш това е жизненоважен жест, който те задържа тук в този свят, сякаш аз съм олицетворение на всичките ти нужди и потребности...
Обичам когато казваш, че аз съм твоето аз, а ти си моето ти... толкова е простичко, толкова е истинско... Обичам да гледам, когато спиш, обичам да ми казваш, че моето "мило" звучи като мяукането на малко коте, обичам да те наблюдавам и да ти се радвам... и да се правя, че не те виждам, когато ти правиш същото... Обичам, че се обичаме...
Ти си първият и единственият мъж в живота ми... още помня първия ни път... нямаше болка, някаше срам и смущение, сякаш го бяхме правили и преди. Знаех всичко, въпреки че ни беше за първи път... да, за първи път, но в този живот... Чаках да дойдеш и да ме намериш, и отново да ме направиш жена... Може би различни имена, може би различни лица... но едни и същи души, създадени един за друг, намиращи се през различните епохи и времена...
Вярвам, че всеки човек се ражда с точно определена цел... цел заради, която живее, заради, която ще умре и после отново заради нея ще се прероди... Убедена съм - ние съм тук, за да се обичаме, да бъдем заедно... да се правим щастливи... да се почувстваме пълноценни един до друг... да се знаем, че сме обичани... да си помогнем, да се справим с всички неволи и проблеми, да преодолеем заедно всичко от мъката и болката до радостта и удоволствието... Обичам те и ще бъда с теб, пък дори любовта да ни погуби...
Щастлива съм, пълноценна съм, аз съм... защото сме тук, Живеем, един за друг и следваме своята история, такава каквато е... такива каквито сме - един до друг...