автор: theheart_ofthefire

Със некърпена риза и протрити сандали
на върха на дървото пренаписва смъртта си,
и не иска лула, иска някаква шапка ,
и случайно врабче- на ръба й да кацне.

Да го гледа с око, зачервено от сънища,
а в перата му тихо да поникват звънчета,
да предчувства дъха на кайсии от късните-
да се влюбва във тях, но да мрази септември.

Този мъж е съвсем като всичките други-
с гъсти сочни лета , листопади охулени,
от вървенето мръсен, не е толкова мургав и
не замеря петлите, дето ходят проскубани.

Този мъж е почти като всичките други-
на върха на дървото пренаписва смърта си,
върху миглите-дъжд, на гърба- пеперуди
и докато ги люби пренаписва дъха си.