автор: LeoBedrosian

Оранжеви минзухари
се крият под цветен оранжев сняг
и умърлушени червеношийки
мълчат сред
портокалови клони.

Поглъщам порция
морковена свежест и
пия на дълбоки глътки
розовия свят,
процеден раирано
през морави щори.

Слепените бисквитки
безкрайност горчат в
следобедния бакър на
Цейлонския чай от
хилядите преброени
омайни листенца.

Привечер е.

Отмалата от дневния
пир на сетивността
прикътва в скута
от тръпнеща сласт
на безформените желания.

Лилавото небе
отстъпва на запад
мастилени спомени
и тежкия сняг на
Безвремието.

Глъч от среднощни
сирени гони
неосъществения сън
и кани гуреливото утро
да изпие поредната
порцеланова свежест.

Цикличния ден е
тук. Той идва с
новата доза язвителна
неизбежност.

...
До утре!