автор: marcusjunius

Докато фарът на Галата търсеше кораби
незнайно защо половината време
в посока към сушата
устните ни бяха безчувствени
от недозрели смокини.
И тогава ти ми каза
Аз ще те обичам завинаги.
Имахме два кренвирша
и след като ги
изядохме аз повярвах
И аз ще те обичам завинаги
казах, а
в морето нито един кораб нямаше нужда от фара
затова пък докато се лутал във сушата
той блеснал в очите на
задрямал шофьор
в старо жигули на шосето за Варна
събудил го и така той живял
още трийсет и нещо години.
Така ми казаха мидите.
А ние с теб се оженихме и живеем
щастливо завинаги.
Фарът, плажът, шосето за Варна
и двата кренвирша ни бяха
шафери.