автор: HariMarSui

Слънцето се разсърдило на хората, че все се оплаквали от него.
- Много пече. Ще изгорят посевите. Много е силно това слънце, ще умрем от горещините.

Решило да ги накаже. Скрило се. Завалял дъжд. Валял ден, валял два, валял три. Не спирал. Земятя подгизнала. Появили се блата и с тях и болести .
Решили хората да изпратят някой да отиде при Слънцето. Да го помоли да изгрее. Земята да изсъхне. Житата да узреят. Да е плодородна земята. Чудели се кого да изпратят и решили да е един момък, който живеел сам. Никой си нямал на този свят. Ако се загуби или загине никой да не го жали.
Съгласил се момъкът и веднага потеглил на път. Вървял дълго през мочурища, блата, през поля и гори вървял и все бързал. Да стигне при Слънцето- да моли то пак да изгрее.
Ставало все по-студено. Момъкът вървял през снегове и ледове. Бил стигнал най-студеното място на земята.
Един ден както вървял видял в снега паднала птица. Повдигнал я и разбрал, че е жива. Свалил горната си дреха и я завил с нея. Самият той треперел от студ, но вървял все напред и все напред. Започнало да се усеща затопляне. Тогава пуснал птицата да лети. Птицата отлетяла, но момъкът намерил в дрехата си едно нейно перо. Скрил го и продължил пътя си. Стигнал до гора и решил да преспи в нея. Полегнал на тревата и заспал. Събудил го силен рев. Голям звяр ревял и момъка тръгнал по посока на гласа. На поляна до разцепено дърво видял огромна мечка. Парче от дървото стърчало от крака и. Не се изплашил момъкът, а приближил до звяра като му говорел гальовно. И като че ли мечката го разбрала. Позволила му да извади парчето дърво, което я наранило. Да сложи билка на раната и да я превърже с ризата си. Мечката си тръгнала, но оставила малко от козината си. / Нали така е в приказките? /
Продължил пътя си момакът. Вървял с последни сили, когато чул гласове. На полянка, пълна с цветя си играели девойки. Когато го видяли, побягнали. Останала само една. Тя била седнала сред цветята и плачела .
Плачела за згубената си гривна. Някаква птица я откраднала, когато я свалила от ръката си. Момъкът обещал да потърси гривната, ако и тя му помогне да намери Слънцето. Девойката се развеселила. Това било лесно за нея и хукнала на някъде. А момъкът размахал перцето. Птицата долетяла. Разказал и момъкът за гривната. Тя отлетяла, но скоро се върнала. Отвела го до едно дърво и му посочила крадливата птица. Гривната блестяла в клюна и. Досетил се момъкът за мечката. Тя дошла на мига. Блъснала силно дървото. Птицата изпуснала гривната. Гривната била намерена.
В същото време девойката била при Слънцето. Предала молбата на хората. Слънцето се смилило като разбрало какъв момък е дошъл да го моли и скоро блеснало на небето.
Съживила се природата. Хората благодаряли на Слънцето. Земята пак била хубава.
А, момъкът? Той завел девойката в дома си и заживели честити. Благословени били от Земята , от Слънцето и от хората били благословени.
Да благословим и ние всички, които правят нещо за всички.