автор: foolish

Аз съм най-прекрасното създание, сътворено от природата! Никой не може да се конкурира с мен!Летя над полята и похапвам от сладкия нектар на цветята – няма по-благословено същество от мен!
Умирах от яд, че вече три денонощия вали и не можех да впечатля никого с прекрасните си цветове. Стоях скрита в малка хралупа на едно дърво и вече започна да ми става тягостно. Непрекъснато трябваше да пазя крилцата си – моите красиви, прекрасни крилца, с помощта на които се реех във въздуха и поразяваха всички твари с багрите си... Дори хората завиждаха на красотата ми. В различните места, които обитаваме, ни наричат с най-различни имена. Моите братя и сестри, с които щяхме да се съберем съвсем скоро и да създадем прекрасните си потомци, ги наричат “Бътерфлай”, а в това загубено място ни наричат “Пеперуди”! Каква липса на въображение само - пеперуди.
Ох, вече огладнявах, а този дъжд все още не спираше, а наближаваше време да ида и да се събера с посестримите си. През много перипетии и стадии преминах, докато стана една от принцесите на красотата, но не съжалявам. Отново и отново бих стоял в тесния пашкул, за да се превърна от пълзяща гъсеница, от която се гнусяха всички и непрекъснато трябваше да се пазя да не стана жертва на някоя птица, само и само отново да претърпя невероятната метаморфоза да се превърна в кралицата на красотата. А тия с липсата си на въображение ни наричат “пеперуди”...
Най-накрая, когато една от тъмните части на деня си отиде, видях яркосиньото небе с появяващото се жълто кълбо, чиито лъчи тъй приятно въздействаха на цялото ми тяло, а украсените ми криле светеха с чудните си, прекрасни цветове. Внимателно излязох от скривалището си, внимавайки да не изтрия част от прашеца си и да разваля шарките си, които пазих с такова усърдие през последните дни и се покатерих на близкото клонче, огряно от топлите лъчи. Силите ми се възстановиха и полетях над поляната, изпъстрена с цветя, отправяйки се към големия храст с едри сини цветове, които бяха в изобилие и имаха най-хубавия нектар.
Скоро тревата и стволовете на цветята изсъхнаха и на поляната се настаниха нахалниците, които ни бяха кръстили с грозните имена. По-големите започнаха да разтоварват разни неща от отвратително миришещи огромни животни, с кръгли крака, които издаваха страховит рев и понякога ни убиваха дори само със сивия и топъл дъх, който изпускаха.

- Тук е добре - каза мъжът и постла полиетилен, върху които разстла одеало. Другите летовници правеха същото, утъпвайки тревата, заедно с уханните горски цветя, всявайки ужас в местните обитатели, които отчаяно се опитваха да се измъкнат отново на огряната от Слънце поляна...
Имаше доста деца, които набързо се сприятелиха, сложиха камъни като ограничение за футболни врати и скоро омачкаха тревата на “игрището”, гонейки футболната топка. След около два часа се умориха, цялата околност се умириса на печено месо и чушки, и родителите на повечето вече започнаха да ги викат за обяд.
За кратко отново настъпи спокойствие... Животът на оцелелите продължи в нормалния си ритъм, но не бяха малко пострадалите щурци и дори скакалци, калинки и много други обитатели, които не бяха успели да се измъкнат навреме. Пеперудитге прелитаха над пострадалата ливада, но бяха щастливи. Техният храст бе оцелял. Две мъжки пеперуди бяха кацнали близо една до друга на един от сините цветове и започнаха да демонстрират шарките си... Десетките други пеперуди, които също бяха кацнали на уханните цветове и се наслаждаваха на вкуса на нектара отклониха вниманието си и с интерес проследяваха свадата им, но понеже не се виждаше да стигнат скоро до решение кой е по красив, малка синя пеперудка предложи:
- Миризливите животни имат огледала от страни, които могат да разрешат спора ви!
- Какво е това огледало? - попита пауновото око.
- В това нещо можеш да се видиш такъв, какъвто си! - отвърна пеперуда “Полумесец”.
- Съгласен съм! – каза “Дяволското око”.
Всички пеперуди, уникални и неповторими полетяха към автомобилите на паркинга. Виждайки отраженията си, те просто не можеха да откъснат поглед от огледалата, не успявайки да се насладят на красотата си.

- Майко, татко, вижте колко много пеперуди са се събрали около колите... Татко, моля те, нека ги хванем – ще направя най-хубавата сбирка от препарирани пеперуди.
- От училище ти поръчаха хербарий от листа! Остави ги да си живеят! На теб ще ти бъде ли приятно да те забодат с карфица за някоя дъска или картон?...
- Ама, татко!...
- Побързай, че всеки момент ще завали отново!Помогни на майка ти с багажа!...
Подобна суматоха цареше на целия паркинг. Хората нахвърляхя набързо багажа в колите си и тръгнаха почти едновременно, оставяйки задушлив газ зад себе си, на паркинга.
Още преди да се струпат облаците, около мястото за паркиране ято пеперуди от най-различни видове летяха като пияни и още преди да завали краткотрайният летен дъжд, вече лежаха мъртви на паважа.

04.09.2004 г.
Г. Тасев (foolish)