автор: HariMarSui

Обичах да ходя с баба на вилата.Беше винаги интересно и хубаво там.Много обичах поляните край вилата.Особено тази с лайката.Цяла една поляна с лайка.Толкова хубаво миришеше тази лайка.Ходех и на други места с децата на съседите,но тази поляна ми беше любимата.Там четях книжките си.Най-вече гледах.Гледах как слънцето отваря цветчетата и как в тях бързат да се мушнат пчеличките.Сигурно никъде другаде нямаше такава поляна,като моята поляна с лайката.
Най-често ми правеше компания една козичка.Обичаше да похапва от лайката.Аз все и казвах
-Яж,яж,козичке.Ако те боли гърлото ,ще ти мине.
И тя ядеше.
Един ден пак играх с децата.Гонихме се.После се криехме в една висока трева.Беше забавно.Залегнеш в тревата,не се виждаш и този който те търси не може да те открие дълго време.
По едно време почуствах,че започва да ме сърби цялото тяло.Погледнах ръцете си.Бяха с обриви.Погледнах краката-и те също.Затичах към къщи.Плачех и разказвах на баба къде съм била,какво съм направила.Тя се засмя и ми каза само:
-Ами,хайде да дойдеш с мен да наберем лекарството.
Заведе ме на моята поляна с лайката.Брахме лайка.Бера аз,а все си мисля-дали и аз като козичката трябва да ям тази лайка.Но си мълча.
Отидохме в къщи и баба ме повика в банята.Беше напълнила ваната с вода.Изсипа лайката в нея.Накара ме да легна във водата.Много хубаво беше.Навсякъде край мен плуваха цветчета.Въртяха се в един красив танц.Ставаше ми все по- леко и по-леко.Изсуших се,облякох нощничката и легнах.Чак тогава казах на баба какво съм си мислила за лайката,за козичката и много се смяхме.Спах и сънувах поляната с лайката.И слънцето сънувах как отваря цветчетата.И мириса им сънувах.Май и аз бях станала едно от цветчетата.Събудих се здрава,но мирисът...мирисът беше останал.Миришех на лайка.