автор: sradev

- Бате, помогни ми, деца имам да храня.

- Иди да просиш от държавата.
- Тя ме доведе до тоя хал. Преди бачках, ама и заплата получавах, а сега - дават ми част от продукцията сам да си я продавам. Ефтино я давам, бате.
- Това са някакви мърляви хартийки, какво ми ги буташ у носа.
- Това са закони, бате. Кова закони, правилници, разпоредби. Нали сме правова държава - голяма нужда има.
- Недодялана ми изглежда стоката ти.
- Как бе, бате. Я виж тоя закон - джам! "Всеки е по-равен от другите". Никави ръбчета няма!
- Не ми трябва.
- Ами вземи си това елегантно разпореждане: "Исканията се облагат с данък 22 процента"
- Каква пък е тази щуротия?
- Много чиста: поискваш си нещо и веднага му плащаш данъка.
- И го получаваш?
- Не, но се изпълваш с гражданска доблест.
- Ами утре ако пак го поискам?
- Пак си плащаш данъка.
- Махни го!
- Ааа, махането скъпо върви, данъка му е голям.
- Ти си кови законите, а на мене за какво са ми - да си ги чукам у главата?
- Ще си ги постелеш у дома. Я тури един пред леглото. Станеш бос и веднага стъпваш на закона. Солидна работа. И правото си е твое.
- Ами ако жената първа стъпи?
- Те жените и боси и голи и легнали - все са прави. Ами вземи този: "Правите имат право да полегнат". Покриваш канапето и ехей...
- Ама и гостите ли?
- Ето ти един за гости: "Гостите имат право да донесат яденето, пиенето и да измият чинийте"
- Това ще рече, че съм гост у дома си. Не го ща!
- Ами, ако искаш един физически: "Мисъл потопена в говно...
- Ето ти 10 скъпинки и се пръждосвай веднага, че ще те пребия...