автор: artoa13

Очите ми са слънчева магия,
а ти си слагаш тъмни очила.
Ще взема да ги счупя,
да ги скрия.
Боиш ли се?
Обичай ме!
Ела!

Не крия нищо.
Просто съм такава
и гледам в упор като за разстрел,
а ти си мислиш,
че се подигравам,
иронизирам...
дяволът те взел.

Отдавна зная тънката ти струна.
Мъжете са безкрайно предвидими.
От мен да мине-аз ще те целуна
и няма да нашепвам друго име.