Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 947
ХуЛитери: 4
Всичко: 951

Онлайн сега:
:: ivliter
:: pastirka
:: Marisiema
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНиколетта - Николай Агнивцев
раздел: Преводи
автор: daik

Както винаги -вечерно,
Във опушена таверна
(При онази Николета
гдето е в гръдта налета)
Седем се събрахме.Ясно,
че ни се допи ужасно.
Със винцето на аванта
си говорихме за Кант-а,
в точната императива
стигнахме дори до Хива,
до седящи vis-à-vis,
до избраната за мис,
и от там със мисълта
стигнахме до любовта.
И в такова състояние
В миг обърнахме внимание
Че онази Николета
(във гръдта добре налета)
е развратничка една…
спала в нашите легла.
-Не! – извикахме тогава.
Любовта е вечно цяла
няма да си я делим
няма туй да и простим.
Нека чувства се гадина
Че е спала със седмина.
Съвестта и да изпитаме
Щом я викнем и попитаме.
-Я кажи ни Николета,
гдето си в гръдта налета
как делиш легло, сърце
и със седемте мъже?
Отговора й ни изуми
-Седмицата има седем дни…
Аз мълчах като халосан
Слава богу не са осем
(Господ работата знай си
и не ги направил двайсе)


***********

Как-то раз порой вечерней
В покосившейся таверне
У красотки Николетты,
Чьи глаза, как два стилета,
Нас собралось ровно семь.
Пить хотелось очень всем.
За бутылкою кианти
Говорили мы о Канте,
06 его императиве,
О Бразилии, о Хиве,
О сидящих vis-а-vis
И, конечно, о любви.
Долго это продолжалось.
В результате оказалось,
Что красотка Николетта,
Чьи глаза, как два стилета,
В развращенности своей
Делит честь на семь частей
- Нет! - воскликнули мы хором, -
Не помиримся с позором.
Так мы этого не бросим!
Призовем ее, и.спросим!
Пусть сгорает от стыда!
Рассердились мы тогда.
- Почему, о Николетта,
Чьи глаза, как два стилета,
Вы связали ваше имя
Сразу с нами семерыми?
И ответ был дня ясней:
- Ах, в неделе же семь дней!*
Больше мы ее не спросим.
Слава богу, что не восемь!!!


...........................

*В некоторых списках вместо двух
последних строк стоит:
И пришлось нам примириться.
Слава Богу, что не тридцать.


Публикувано от Angela на 06.09.2004 @ 11:58:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   daik

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 08:26:46 часа

добави твой текст
"Николетта - Николай Агнивцев" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.