автор: valchebnica

Отдавна всяка мисъл е изречена
и всеки поглед хвърлен без посока.
Пътеките са минати обречено
по криви стъпки чужди и широки.

Отдавна коловозите на времето
тревясали извиват гръб към залез.
Мигът-ездач превил се е над стремето
без поглед настрани. И без омраза.

Отдавна старо вино прекипяло
суши дъгите в дъбовите бъчви.
Отдавна ... Даже аз съм спряла
венци да вия - кротка и несръчна.