114. Екскурзия
Тот се среща отново със своя човек от Специалния Отдел.
Този път двамата са туристи. Ще се видят уж случайно през почивния ден по един рядко посещаван маршрут в Ила планина.
Охраната на Секретаря отцепва поляната на почтено разстояние. Над горния й край бдят хората на агента. Конспирацията има своите строги правила. Тот изисква абсолютно точното им спазване. От всички - без изключение. Лявата ръка не може да знае какво прави дясната. Или дори - какво мисли да прави.
- Защо изпуснахте Борис ? За цял един час ? Отстранихте ли
виновните ? Кои са те ?
Човекът смутено докладва:
- Извадени са от системата. Наблюдението е било прекъснато за четирийсет минути.
- Това е провал ! Какво направихте, за да компенсирате пораженията ?
- За съжаление трябва да смятаме, че Отделът е разкрит. Най-малкото - с оглед на сигурността на бъдещата работа. Вероятността за това е твърде голяма, за да се пренебрегне безнаказано.
- Много хубаво, няма що !
- Установили сме засилено денонощно наблюдение над основните заподозрени.
- А именно ?
- Борис, Пери, Карис и Марк.
- И какво ?
- Не поддържат никакви връзки помежду си.
- Вие какво очаквахте ? Това са опасни, много опитни хора.
Няма да се скупчат веднага като подплашени животни ! Още повече - Борис заминава всеки ден ! Не можем да го задържаме повече ! Ще стане дипломатически въпрос ! Чан ?
- Изглежда спокоен. Беше на морето. Посети посланика на Континента. Двете семейства прекараха заедно един следобяд. После вечеряха заедно.
- Информация ?
- Не сме използвали специални технически средства, тъй като установихме, че се засичат от хората на посолството.
- Агентурата ?
- Нищо особено. Битови разговори, анекдоти.
- За Първия ?
- Абсолютно нищо.
- Слаба ракия сте. Едно време бяхте по-ефективни. Какво стана с Лондон ?
- Тука има известно развитие. Ант е бил вербуван по време на неуспешния опит за държавен преврат, организиран от британците в началото на Войната. Но той надлежно е информирал наблюдаващия го резидент от Континента. Така че е тъкал на два стана, но със знанието на шефа си. Последният е ликвидиран от кралската тайна служба след една година. Ант е останал без връзка от Континента за девет месеца. Това е съмнителният период, който сега разследват. Съмняват се, че през това време е бил изцяло на разположение на англичаните.
- Това е по-добре. Откъде са ви източниците ?
- От три места. Лондон, Континента, Фила.
- Не думай ? Ти си се разгърнал на широк фронт.
- Стараем се.
- Имате ли документи ?
- Намерихме нещичко в старите архиви. Кралските агенти са работили много добросъвестно.
- Такива са. Взимайте пример от тях ! Искам да го видя.
- Дадено. Във Фила.
- По най-бързия начин ! В къщичката.
- Утре, 20 часа.
- Става. Как върви кадровата работа в Отдела ?
- Трудно. Още не сме окомплектовали всички звена. Вдигнали сме много високо летвата.
- Въобще не сте я вдигнали, а сте я спуснали недопустимо ниско ! Провалът с Борис го доказва. Ще играеш само на сигурно - както сме се разбрали. Проверявай хората от няколко места ! Искам да съм информиран за всеки кадрови ход ! Дори и да не се стигне до одобрение на човека !
- Мисля, че го спазвам абсолютно точно.
- Повтарям го. Няма да ме заболи устата да ти го повтарям. Отговорността е голяма. Цялата държава ни ляга на ръцете. Тоя народ не може повече да търпи. Ще ни омете всичките, ако не се справяме. Ще се подчинява само на този, който му уйдисва на акъла. Поне това съм разбрал с голата си глава за толкова години. Континентът, Америка, Европа - все му е тая, ако не го нахранят. Ще посрещне дори китайците с цветя, ако хвърлят тука стотина милиона. Разбираш ли за какво става дума ?
- Разбирам.
- Приятна разходка. Утре в 20 часа.
- Ясно. - Двамата мъже се разминават. Тот продължава изкачването си в планината. Агентът бързо слиза надолу по пътеката.
По пътя нагоре Секретарят среща няколко добре екипирани туристи. Той ги поздравява сърдечно, взирайки се внимателно в лицата им. Охраната му се развръща, пропускайки непознатите да преминат и се изтеглят на недопустимо близко разстояние до него, което е в разрез с официалните инструкции. После отново заема обичайната разстановка. Но такива са указанията на Тот. Повече сред народа, по-близко до живота !