автор: LeoBedrosian

Когато искрите на
празника лято
изтлеят в мъгли
септемврийски.
Когато се стопи
на пролет снега,
затихне капчука
априлски.
Когато славéят
в късна нега
прегракне по
пролет цъфтяла
излез през нощта
под звездите угаснали
и спомни моя зов,
моята ласка не дадена.

Дали това
било е любов..?