автор: HariMarSui

Вятърът все си търсеше другар в играта. Нили все препускаше насам - натам. Гонеше облаците. И сега съзря птицата. Тя си правеше гнездо.
- Ще съборя гнездото ти.- и каза вятърът- Ако не дойдеш с мен, ще го съборя.

- Моля ти се ветре, не го събаряй. С толкова много труд го изградих. В него искам да отгледам дечицата си.
- Добре. Ще играя с пиленцата ти. Ще е по- забавно. Е, оставям те до другия път.
Мина време вятърът се сети за птицата и мина край гнездото и.
- Здравей. Аз дойдох. Къде са пиленцата ти?
- О, ветре, още е много рано. Снесох яйчица и сега ги топля, за да се излюпят малките ми пиленца.
- Ще дойда друг път. Довиждане.
Когато пак дошъл, птицата хранела новоизлюпените птичета.
- Ти ела друг път, моля те .Много са малки. Още не умеят да летят.
След няколко дена самотникът вятър дошъл пак.
- Хайде стига ме отпраща. Ще съборя гнездото ти, да знаеш. Ако не пуснеш птичетата си да играят с мен ще го съборя.
Птичетата вече знаели да летят. Майка им била спокойна за тях. Птичетата полетели в различни посоки и вятъра спрял своя бяг. Мислел след кое да побегне. Кое да догони .
Вятърът все търси някое птиче с което да се надпреварва. Все гони някое. Вечната игра продължава.