Извинявай...
засегнах ли те?
Да не би да стъпках егото ти?
Пречупих нечия усмивка?
Изсмях се в очите на твоята
млада
недоизживяна
измислена
... любов?
Разсърди ли се?
Обикна ли ме?
Това твоята целувка ли беше
или пак съм заспала под дъжда...
Кой знае...
Във вазата ми пак се смеят
от ония цветя,
които правиш от вестника,
когато го прочетеш.
Римувани са.
Завиждам ти?
Не, за какво?
Защото виждаш слънцето, когато
се плези иззад прашните стъкла
и розовите ни завеси?
Смея ти се.
Погали ме по челото и ме
прегърни,
но горчиво.
Тогава най - ми харесва.
Кафето ще изкипи.
Пак обличаш кафявото си яке.
Есен?
Тук винаги е така,
защото косите ми са с цвят на листопад.
Целувам те.
Обиден,
(ти винаги ми се цупиш за нещо)
излизаш.
"Сбогом!" - пак?!
"До следващото ни "Здравей!"."