........монолог между две ку-ку........
Часовникът ми взе да изостава,
пружината му си предвижда края –
така отдавна тя си размотава
минути, часове и дни... А зная,
че „колкото изчукаш – го изпукаш!”...
че „всяко нещо – трябва да се плаща”,
дори на кредит – банката те хваща
с такива лихви!... Как – да не из-кукаш?
И не – един и два..., а много пъти
натякват ми: Яйцата – да си мътиш!...
Но аз, от кукане – така преграквам,
едвам, последно кукане дочаквам
и „като – труп” заспивам... Нямам време
да си намеря някой да ме вземе –
я – куку-вич, я – друга пойна птичка,
че то, от ку-кане – останах
...Кукувичка!...