Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vesapo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13944

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 2
Всичко: 430

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДядо Стойко с варианти
раздел: Пародии
автор: papacot

Добре, ето и малко варианти.
Първи с първи, втори с втори и т.н. :

Оригинал:

“Дядо Стойко

Когато ме освобождаваха,
бе романтично да съм роб.
Обикнах по-добра държава.
Обикнах по-добър народ.

Не питах как ще е нататък.
И кой положи свои кости.
Дори и следващото лято
да го ожънат гостите.

Защото сам не можех. Куцах.
Главата ми бе преклонена.
Но доживях да видя внуци.
И с дядо Йоцо си ги гледаме.

Оттук. Отгоре. От небето.
Дори не мислим да се връщаме.
Че свободата ни, проклетата,
е там, където ни е къщата”.

Един:

Когато ме освобождаваха,
не питах как ще е нататък.
Защото сам не можех. Куцах.
Оттук догоре. До небето.

Друг:

Бе романтично да съм роб.
И кой положи свои кости?
Главата ми бе преклонена.
И още мисли си за връщане.

По-друг:

Обикнах по-добра държава.
Дори и - следващото лято.
Но доживях да видя внуци.
И свободата им, проклетата…

Най-друг:

Обикнах по-добър народ –
да го ожънат гостите.
И с дядо Йоцо си ги гледаме.
Оттук, където ни е къщата.


Публикувано от valka на 04.03.2010 @ 18:49:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Пародии

» Материали от
   papacot

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2021 год. / 16:06:18 часа

добави твой текст
"Дядо Стойко с варианти" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дядо Стойко с варианти
от anonimapokrifoff на 04.03.2010 @ 19:20:50
(Профил | Изпрати бележка)
Защо кепазиш хубавото стихотворение?


Re: Дядо Стойко с варианти
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 04.03.2010 @ 21:10:22
(Профил | Изпрати бележка)
На пръв поглед тая игра обезмисля, но на втори - многолико осмисля, Пламене!

Ненаиграл се... : )))
Вл.


Re: Дядо Стойко с варианти
от Danielita на 05.03.2010 @ 07:28:28
(Профил | Изпрати бележка)
С варианти или без, това стихотворение ще се запомни. Браво, Папакот!
Поздрави!