автор: papacot

Добре, ето и малко варианти.
Първи с първи, втори с втори и т.н. :

Оригинал:

“Дядо Стойко

Когато ме освобождаваха,
бе романтично да съм роб.
Обикнах по-добра държава.
Обикнах по-добър народ.

Не питах как ще е нататък.
И кой положи свои кости.
Дори и следващото лято
да го ожънат гостите.

Защото сам не можех. Куцах.
Главата ми бе преклонена.
Но доживях да видя внуци.
И с дядо Йоцо си ги гледаме.

Оттук. Отгоре. От небето.
Дори не мислим да се връщаме.
Че свободата ни, проклетата,
е там, където ни е къщата”.

Един:

Когато ме освобождаваха,
не питах как ще е нататък.
Защото сам не можех. Куцах.
Оттук догоре. До небето.

Друг:

Бе романтично да съм роб.
И кой положи свои кости?
Главата ми бе преклонена.
И още мисли си за връщане.

По-друг:

Обикнах по-добра държава.
Дори и - следващото лято.
Но доживях да видя внуци.
И свободата им, проклетата…

Най-друг:

Обикнах по-добър народ –
да го ожънат гостите.
И с дядо Йоцо си ги гледаме.
Оттук, където ни е къщата.