автор: kuklara

Последна част
Кучето-(към петела)Не, рано е още!(Към дявола) Сега ни донеси сандъчето с гердани на царската дъщеря.
Дяволът-Еее, това е лесно! Знам къде е.След 28 секунди съм тук.

Отива и го донася.

Дяволът-Ето ,отваряйте вече.
Петелът-(на кучето)Да изкукуригам ли?
Кучето-(на петела шепнейки)Не сега.(на дявола)Остана само да донесеш и чувалчето с жълтиците на царската дъщеря.
Дяволът-Еее, ама то тежи.
Кучето-Еее, ама това е условието.
Дяволът-Добре ,след 102 секунди съм тука.

Излиза и се връща с чувалчето.

Дяволът-Еее, ама как тежи само .Ето го .Сега отваряйте вратата.
Кучето-(на петела) Сегааа!
Петелът-Кукуууригу.Кукурииигу.
Дяволът – Помоощ .Помогнете (ефект продънване на земята)Пропадам !
Кучето-А сега да лягаме да спим.Хубава работа свършихме.

Денят настъпва.Слънце , Мими се събужда, оглежда спящите животинки ,завива ги ,погалва ги и излиза пред мелницата.Вижда новата рокля , сандъчето с бижута, намира и чувалчето с жълтици.

Мими-Яяя, какви неща намерих .Ще ги занеса в къщи . Мащехата ми ще се зарадва и ще ни приеме отново.Дали да събудя и приятелите си? Не, по -добре да ги оставя да се наспят . После ще дойда да ги изненадам с добрата вест.
Музикален преход и смяна на картината.Отново къщичката.

Мими-Мамооо,Златеее.Аз се върнах.И вижте какво чудо стана.
Мащехата –(излиза) Как така се върна?Дяволът не те ли взе?
Мими-Никакъв дявол не съм видяла.Когато отидох в мелницата, там бяха кучето, петела и котенцето.Направих им кашичка,нахраних ги и после заспах.Когато се събудих, намерих нова рокля,сандъче с герданчета и чувалче с жълтици.
Мащехата-Ооо, щом тази непрокопсаница е намерила такива неща, то мойта златна Златка , сигурно ще намери купища с богатства.Добре, ти иди за вода, а аз ще пратя сестра ти във воденицата. И тя да намери ,ох какви ли богатства ще намери тя.

Мими отива за вода.

Мащехата-Златенце, ставай бързо.
Злата-Иии, бе мамо.Защо ме будиш? Спи ми се.
Мащехата-Ти докато спиш, тази непрокопсаница Мими е забогатяла.Веднага отивай в мелницата.Направи каквото тя е направила и те чакам да се върнеш по -богата от нея.
Злата-Какво трябва да правя, бе мамоо . Не искам.
Мащехата-Няма не искам.Отиваш още сега във вятърната мелница.Правиш набързо една брашнена кашица ,нахранваш животните и лягаш да спиш.И лелеее, като се събудиш, ще си най- богатото момиче на света.Сигурно царския син ще дойде да те иска за жена.
Злата-И бе, мамоо, толкова много неща ли трябва да свърша?
Мащехата-Ще ги свършиш ,мама , ама един път ще ги свършиш и после ще си живееш живота.Пък и аз покрай тебе.
Злата –Добре мамо,ама за последно.
Маштехата-За най- последно, мама.

Преход- вятърната мелница.Злата е направила кашичка и яде.

Петела-Како, дай и на мен малко кашичка. Много съм гладен.
Злата-(Удря го с лъжицата по главата) Нищо няма да ти дам ,проклето животно.Тази каша знаеш ли как съм се мъчила, докато я направя.
Кучето-Како Злате, дай ми съвсем малко.
Злата-Марш от тука, куче гладно! Ако дам на теб, на мен какво ще остане?
Котенцето-Мяуу ,моля те, дай ми от кашичката. Обещавам цяла вечер да ти мъркам приспивно, чак докато се наспиш.
Злата-(хвърля плразната чиния по него)Ето ти, коте гладно, яж тази празна чиния.Ха- ха -ха ,дано се задавиш с нея.

Ах изядох си храната.
И ще стана аз богата.
Кой е като мене на земята?
Аз, Злата ще съм най -богата.


Кога ще дойде тука принца ?
И да ми завиждат всинца.
Всички ще са мои роби.
Ще ги тъпча като микроби.

Злата, Злата ,най-богата.
Злата- Злата, на земята.


Котенцето-И тази лошотия си легнала да спи ,ама от алчност сън не я хващал.Въртяла се ,пъшкала, охкала ,докато дошло време да идва дявола.

Дявола-



Черен дявол - черна нощ.
Черно гледа - демон лош.
Черна сянка - черна джанка.
Черна дрямка-черна мрянка.

Вятър вее, дявол пее.
Дъжд вали,небе гърми.
Прас , тряс , брас , джаз.
Храс , кряс , мраз , мляс.

Дявола- Ха сега да ви видяя.Ако сте тук, отваряйте докато не съм извикал всички дяволи! Ще видите тогава какво значи дяволите да ви вземат.
Злата-Олелеее ,помощ.Помагайте животни безподобни.Леле, мамичкоо, помооощ.
Кучето-Ха, побратиме, че ти къде изчезна вчера? Както беше тука и изведнъж-хоп ,няма те.
Петела-Да бе ,отваряме ние вратата, викаме заповядай, а тебе те няма.
Котенцето – Ама голям цар си.Как изчезна така изведнъж...
Дявола-Ще ви дам едно изчезване.Аз от 60 години си търся жена и вчера точно да се оженя, гледам забравил съм сватбения пръстен.Сетих се ,че е в мелницата и дойдох за него . А вие ха това ,ха онова и хоп- петела изкукурига , жената избяга и сега съм много ядосан.Къде да си намеря жена ?
Кучето- Еее, ама побратиме ,това ли ти била мъката.Че ние имаме тука една мома ,точно като за тебе.
Дявола-Да не ме лъжете ?
Котенцето –Дяволе, как можеш да си помислиш такова нещо за нас.Че дявол лъже ли се? На нас да не ни е изпил дявол мозъка, че да лъжем дявол.
Петела- Дааа, тука е момата и много й се жени.Само дето има едно малко условие.
Дявола- Ааа, никакви условия повече.
Котенцето-Е ,значи не държиш толкова да се ожениш.
Дявола – Държа, как да не държа.Знаете ли колко е лошо да си дявол, а да си нямаш жена.
Кучето- Това незнаем ,но знаем условието.
Дявола-И какво е това условие?
Котенцето-Булката върви заедно с майка си.
Петела-То това си има и предимства.Докато вие си живеете живота, майка й ще ви чисти , ще пере , ще готви...
Дявола-Ако е така ,вземам и булката, и майката.
Котенцето –Ето я тука булката ,само дето е срамежлива .Завила е главата си с чувала , а майка й е в къщичката на хълма.
Дявола-Ох, женичката миии.Ох, душичката мии.
Злата- Помооощ.Мамоооо.
Дявола-Ще ти помогнаа ,и мама ще вземееемХа ха ха ха.

Котенцето-И дяволът взел Злата , взел майка й.... После цял живот си биел главата и се проклинал като излъган от дявола човек.А котенцето ,кученцето,петелът и Мими заживели щастливо .И живели сто години.С тях бил и бащата на Мими, който се прибрал при тях .Те вече били богати и нямало защо бащата да ходи на работа.Макар че той пак работел, защото така бил свикнал.Мими се оженила за едно добро момче .Те двамата си имали дечица ,те пък свои деца . Мими разказала тази история на внучката си, тя на своята ,тя пък на своята, те пък на мене, аз пък на вас.И така нататък,и така нататък , и така... и така...и така...

И така историята свърши вече.
Каква ще питаш е поуката, човече?
Ще ти кажа ,а ти не я забравяй!
Разказвай я на всички и не я преправяй!