автор: ginganka

Златогрива предутрин в хладно усое,
слънчев лъч росни капки облизва.
Самодива пристъпва по злачни ливади
полугола, боса, по свилена риза.

В разлюляната плът гръдта и напъпва,
непокорна и страстна по урвата слиза.
Свети тучна коса,до петите се гъне,
като горда кошута от гората излиза.

Пукат съчки под леките стъпки,
сляпо пиле в дълбока хралупа се крие,
горски поток плакне младото утро,
тиха бяла пътека снагата си вие.

Бистри камъни пътя подсказват,
лудо биле очите си сънени мие.
Сура ламя по склона се спуска,
лунен вятър следите и трие.

В модроок вир самодивата се оглежда,
сънна сълза се търкулва по ръката и бледа.
Вакъл момък отвори в душата и рана,
ката предутрин бърза щерка муда нахрани.