автор: ginganka

От миглите на утрото роса се стича,
зората боса поливадата притичва,
в зелена шума вятърът прохожда,
залутан лъч предзаранта опложда.

Лютичето око разсънено разтваря,
потокът с бели камъчета разговаря,
калинките крилцата си измиват,
тревите пресни капчици отпиват.

Разбуден смугъл паяк се разбързва,
на суха клонка мрежата си вързва,
дървото в шепите си се прозява,
в клонака младо пиле серазпява.

Реката жабки в плитчините къпе,
денят на цветната лехица стъпва,
светът в дола прането си изплаква,
изпран, изчистен, слънцето очаква.