автор: libra

Безгрижно се полюшва
лодката ти
в сребристите отсенки
на отишлия си ден
не докосващи водата
греблата са прибрани
така те виждам
точица насред безкрая..
Попей ми песен
волни ми лодкарю
за ширнали простори
безкрайна морска тишина
за пяната събрала твоята тъга
за бродещи по лунните пътеки
силуети с мека светлина
за туй което е зад хоризонта
не достигната мечта
накарай ме с песента си
да повярвам в любовта
дори и за последно
пей ми от душа
аз знам добре че има
само кристална тишина
и само аз те чувам
измислила съм те
понякога съм толкова сама