автор: vitoriovitalis

112. Ведрина

Генерал Ано става по навик много рано.
Жорж – също. Двамата правят заедно традиционната си гимнастика на площадката, устроена край дървената къщичка на крака, която се намира дълбоко в гората на парка. После сядат да си починат на една пейка.
Те живеят наблизо, но в различни квартали. Семейство Жорж и Мита обитават прелестен апартамент в блока на активните революционери, издигнат почти до самия парк. От другата страна на широката алея, разделяща гората на две половини, се простира обширното владение на Белите хора. Зад него започва нещо като вилна зона, която неусетно стига до полето, отделящо столицата от планината. В самото й начало е къщата на генерала.
Мъжете разговарят съвсем тихо. Дърветата над тях са притихнали, птиците едва сега се събуждат. Росата се изцежда на капки от натежалите листа и меко потъва в жадната земя.
- Всичко е готово за пленума. Въпросите са съгласувани на най-високото възможно равнище. Датата ще се насрочи съобразно политическите аргументи. Ще се изчака да отшуми юбилеят на Първия, но във всички случаи ще бъде преди Есенния празник.
- Правилно. Празникът е подходящ случай за ново начало.
- Да.
- Можем ли да смятаме, че Америка и Континентът
започват да си сътрудничат - след голямата криза, която изправи света на ръба на войната ?
- Мисля, че да. Капиталът поема нещата в свои ръце. Времето на волевите политици изтече. Белите хора трябва да си сътрудничат. Опасността от Китай изгрява на хоризонта.
- Великият Кормчия ?
- Да. Съюзът му с Континента може да се смята за
разрушен. Той започва стратегически маневри между двете суперсили. Целта му е Китай да се превърне в третата. В края на този век това ще стане с много голяма вероятност.
- Значи нашите твърдоглавци, които искат да вървим с
китайците, са обречени ?
- Бързо схващаш. Ние не можем да играем между трите
свръхсили. Дори между двете. Много сме малки, слаби и жалки. Ще следваме този, който е най-силен в настоящия момент на Острова.
- Значи – Континентът ?
- Да. Нямаме друг изход. Друг е въпросът колко време ще
продължи това. Възможно е преориентацията на страната да се осъществи по-бързо, отколкото ни изглежда възможно сега. Но може да стане и по-бавно. Нашето поколение ще е свидетел на промяната.
- Само свидетел ?
- Не ми се вярва да можем да вземем участие в събитията,
чиито корени се залагат сега. Но трябва винаги да имаме предвид тази перспектива.
- Младите хора в института са подготвени за такова развитие.
- Не бързай ! Трябва да се действа много внимателно. На Континента нещата стават бавно.
- Тях ли ще чакаме ?
- А кой ? Те водят голямата игра с американците. Да не
забравяме и евреите. Ние сме пионките. Сега само започва разчистването на сцената и поставянето на декорите. После ще дойдат и новите актьори. Светът се променя, Жорж. Налага се да забравим старите догми, с които всичко ни беше толкова ясно.
- Разбрах. Навлизаме в един динамичен период.
- Меко казано. За облекчение на разсъжденията, изхождай от
интересите на капитала. Той е като жизнената сила. Европа, притисната здраво от американците, търси отчаяно изход на Изток. Тя ще инвестира активно във всички държави, които сега са под егидата на Континента. Само това може да й даде шанс за бъдещето. Ние сме гладни, бедни и образовани, но - бели хора. Точно, каквото й трябва. Идва икономически бум.
Двамата мъже стават от пейката. Ръкуват се и се разделят. Жорж тръгва замислен надолу - към престижния градски квартал. Генерал Ано прави лек крос през гората. Излиза на алеята, която минава покрай живия плет, ограждащ последното владение на Белите хора.
Те току-що са привършили с ежедневното посрещане на слънцето и бавно се разхождат по голямата зелена поляна, в центъра на която ясно се виждат два големи концентрични кръга, пожълтели от стъпките им.