автор: verginov

Нощта прибра полите си свенливо,
засрамена от северните ветрове,
хоризонтът се протяга, но лениво
и без желание за ярки цветове.

Умират сенките на старите фенери,
клюкарствали под жълтите листа,
през тях вървят самотни кавалери,
продали себе си за късчета луна.

Небосвод посреща облачни кервани,
сред скъсаните звездни броеници.
Тъга по щъркели дочакали раздяла,
вали във двор на схлупена вдовица.

През локвите на калдъръм безпътен
прелита споменът на закъсняло ято.
Влюбен скитник в шапката си къта
яйце задигнато от циганското лято.