автор: flagumdei

“Наясно съм – не се пристъпва в храм,
за да разплискаш тъмната обида...”
Камелия Кондова

-----------------------------

Пристъпвам прага поруган,
Да се простя с безоките икони,
Да блесне по лицето ми сълза
Самонаказваща. Като за сбогом.

Добре, печелиш! Победи
в борбата, сбъркана със обич.
У теб е силата. Вземи -
каквото би могла да носиш.

Ще разбереш, че самота
e жребият на победилия,
и не-любов е алчността,
и много Аз е малко Ние.

Грехът е грях и непризнат,
вината и нечувствана ще тлее,
Богоубийство ще е твоят смях
и всеки изгрев – престъпление.

По устните ми соленее кръв:
прехапани - да не проклинат.
Не, не от гордост или мъст -
не мене, святостта обиди.

Дамгосана, разкъсана и зла,
причината ми е зазидана в олтара.
Загърбвам разрушения си храм.
Останалото е мълчание.