ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 703
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 703
 |  А другата земя дали е светла?
Тъй, както беше нашата, когато
търкаляхме в небето самолети
от две трески и много, много лято…
А другата земя дали ни помни? –
усмихваме се през сълзи и рамо.
Звездите бяха толкова огромни.
Но, да ги стигнем, още беше рано.
Пораснахме и станахме щастливи.
Ей, помниш ли как казваха ни “татко”?
Едни очички три вселени сливаха…
Разбрахме, че пространството е кратко.
За времето ли? – То е романтично –
дотолкова, доколкото сме близки.
Империите като сън изтичат.
Остава тинята след тях да стиска.
До гуша, до мечтите, до прибоя.
От нея и вълните гузно бягат.
И аз, и ти, сме само мъртъв спомен.
Платна и шапки чинно ни прилягат.
До вчера бяхме и вода, и пясък.
Играехме на жмичка със съдбата.
Родихме се като герои – с крясък.
Да помълчим на тръгване, приятелю
Публикувано от viatarna на 28.02.2010 @ 17:51:59
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "На тръгване" | Вход | 14 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На тръгване
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 28.02.2010 @ 17:55:01
(Профил | Изпрати бележка) | Целокупно ме стисна за гушата, мечтите и прибоя твоето стихотворение.
Поздрави! |
]
Re: На тръгване
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 28.02.2010 @ 18:00:41
(Профил | Изпрати бележка) | до вчера бяхме и вода,и пясък
и утре пак ще бъдем,
но днес е по-различно...
поздрав! |
]
Re: На тръгване
от mariq-desislava на 28.02.2010 @ 18:34:35
(Профил | Изпрати бележка) | Вероятно само звездите знаят как е оттатък, но няма да ни кажат.;)
Наситен текст. |
]
Re: На тръгване
от kasiana на 28.02.2010 @ 19:06:52
(Профил | Изпрати бележка) | А другата земя дали е светла?
Тъй, както беше нашата, когато
търкаляхме в небето самолети
от две трески и много, много лято…
........
"Другата земя" е СВЕТЛИНА!!!
Поздрав за великолепното стихотворение:))) |
]
Re: На тръгване
от joy_angels на 28.02.2010 @ 19:07:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Поздравления, Пламене! Ще помълча... |
]
Re: На тръгване
от tomatroev на 28.02.2010 @ 19:45:57
(Профил | Изпрати бележка) | Хубав обичай е този, руски. Руснаците правят така, преди бой или преди да тръгнат на дълъг път. Сигурно, защото при тях и земята им безкрайна, и битките им страшни.
Хареса ми! |
]
Re: На тръгване
от ulianka на 28.02.2010 @ 20:55:51
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали е романтично времето,
за мен е пясък,пясък...
Но...с пясък се строят империи,
а след това се сриват с трясък.
Ала приятелю,ще тръгнем мълчаливо и пораснали,
да раждаме след нас герои с крясък:)))
|
]
Re: На тръгване
от re4o на 01.03.2010 @ 07:24:19
(Профил | Изпрати бележка) | Да помълчим...
Много, много харесах!
|
]
Re: На тръгване
от ASTERI на 01.03.2010 @ 09:03:45
(Профил | Изпрати бележка) | Да помълчим, приятелю!
Най- сърдечни поздрави! |
]
Re: На тръгване
от angar на 01.03.2010 @ 16:20:47
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Звучи много хубаво - като музика е. Музика има, а смисъл има ли навсякъде? За мене е твърде сложно, на места си задавам въпросите казва ли нещо, какво иска да каже, може ли да се каже така, има ли мисъл? Например какъв е смисълът на този ред:
"Родихме се като герои – с крясък". Героите с крясък ли се раждат? Крещят, вдигат шум псевдогероите. Този ред, а и други някои по-напред, не носят мисъл, а са за да придобият куплетите завършен вид. Пример са за стихоплетство.
Според мене стихотворението ще стане чудесно, ако малко се посъкрати и останат само редове, натоварени със смисъл! |
]
Re: На тръгване
от shtura_maimunka на 01.03.2010 @ 22:59:43
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/ | Как да те коментирам , като пак ме стегна въжето...а щом ме стяга, значи е супер стих!
Всъщност, на мен на тази земя ми е по-добре, колкото и да си играем със съдбата.:-)
|
]
|  |
Начало
ХуЛитери
