автор: milusha

Ти си моето слънце,
нищо , че е залез...
Ти беше в моето вчера,
а може би и в моето утре
ще ме грееш още
Ти си моето слънце-
срещнах те в изгрева
Случайно , внезапно , но истинско !
Беше моето слънце
и в най-тъмните нощи!...

Вече не си при мен-
и двамата сме самотни.
Уж безумно се обичахме ,
а сега сме тъй далечни и греховни -
забравихме как се обичахме.

След този мираж аз още тичам-
към светлината, към моето слънце..., но...
защо ми е студено.
Уморих се ... и разбирам...
за мен вече слънцето не грее.
Уж си слънце , а не топлиш
цялата съм вледенена.