автор: ruslina

Произведението участва в конкурса "Очи за себе си"

И пропълзя змията покрай Ева:
- Къде, любезна, казваш е Адам?
- Полегнал на трева зелена,
под крушата почива си - ей там!
- Почива си блажено, казваш, мила,
под крушата почива си Адам...
А ти, любезна, би ли споделила
със мене ябълката, дето ще ти дам?

На изкусителния плод тя хвърли бързо поглед плах.
Не бива, рече си, от този плод да ям,
май казал бе ми някой, че това е грях -
ала не помня...Бог или Адам?!...

Змията тихичко изсъска: - Ссссът!
Било то грях пред Бог или Адам!?
Та те изобщо може да не разберат!
Но...както искаш - на овцата ще я дам!

Блестеше ябълката пълна със примамлив сок.
Под крушата блажено дремеше Адам...
Навярно в този миг далече бе и Бог?!...
- Защо пък на овцата?! Аз ще я изям!!!