Аз искам вечно да е здрач,
над някой кей в ранна есен...
Проскърцват лодки - изоставено.
В хладината - сам, отнесен.
От нейде на вълни прииждат
гласове на хора, дъх на миди.
Гларуси навътре в морето
грачат и във кръг се вият.
Как искам вечно да е здрач
и на този бряг да се изгубя...
Жена по него ще премине,
а аз в нея ще се влюбя!