автор: bc

Разходих се по клона и седнах удобно на светлозелено листо.
Зарадвах се, че от там можех да виждам целия свят.
Всъщност виждах само твоя прозорец, но за мен той беше Вселена, защото всичко, от което имах нужда, се виждаше през него.
Там беше Ти.
Погледна към дървото, но май не ме видя.
Усмихнах ти се, но ти не разбра.
Изпратих ти въздушна целувка и се помолих за вятър, за да стигне тя по-скоро до Теб.
Вятърът ме чу и се засили, залюля листата и ме отнесе нанякъде заедно с мириса на есен.
А Ти получи ли целувката?