Ще дойде ден, повярвайте ми, хора!
Тревогите, житейската умора,
студът в душите ни и самотата,
горчилката, натрупана в сърцата,
ще бъдат само спомен тъжен.
Животът още ни е длъжен.
След всяка нощ - зора изгрява.
След мрака - слънце засиява.
След тягостните зимни хали,
с дъх цветен пролетта ни гали...
Затуй, надежда не губете!
Човешкото във себе си пазете!
В мечтите ни живее красотата,
лети духът ни, търси свободата.
Ще дойде ден! Повярвайте ми, хора!