автор: dgena88

Тупат усърдно килимите жените от входа
с раздърпани рокли от старата мода.
Пот миризлива се лее по тяхната пазва...
и всяка от тях за трушиите зимни разказва.

А отсреща в градинката, зад ограда висока,
са седнали на бира работните мъже от блока...
Карти играят, уж тайно, от сутринта рано
и погледи хвърлят някак нехайно през рамо...

Към жените поглеждат и май това не е случайно.
Обсъждат ги с думи „красиви” де явно, де тайно.
Защото като закон неписан е в природата свята –
от памтивека никак не може мъжът без жената!