Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 3
Всичко: 445

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: coils
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПовече няма да правя секс
раздел: Хумор и сатира
автор: ianchefff

То, не знам откъде да подхвана. Толкова истории накуп не ми се бяха случвали. Честно!
Всичко започна след срещата ми с една изумителна блондинка в една лъскава кръчма. Бях се зарекъл никога повече да не се занимавам с блондинки, но съдбата си знае работата.
Запознанство, флирт, приятна музика, вечеря, алкохол и газ до дупка. То, да е само газта, нямаше да има проблем. Представих се много добре, даже отлично, но...
Събуждам се сутринта, протягам се и виждам на гърдите си извънземен разум! Един такъв, мъничък, но досущ като герой от блокбъстъра “Аватар”! Без скафандър! Явно нашата атмосфера не е отровна за организма му. А може пък да е най-обикновено ГеМеО. Или ГеМеСе, както ги нарече премиерът наскоро. Има антени на главата и солидно количество космати крака. Не знам какво да правя! Изпитвам неописуем първичен страх! Ами ако ме наплюе с отровна течност!? Ами ако ме простреля с някое невъзможно оръжие!? Убеден съм, че се опитва да ме хипнотизира телепатично, понеже ръцете ми започват да се вкочаняват! Нямам време да звъня на 112!
В следващия момент тя, блондинката, с която съм прекарал нощта, се появява пред погледа ми, взема нещото, ухилена до уши, и докато осъзнавам какво става, го вдига към Космоса. Затварям очи! Отварям ги! Не сънувам!
– Не се притеснявай миличък, това е Бети. Тарантулче. Подариха ми я миналата година. Обича да се разхожда наоколо. Много е сладка, нали? – игриво споделя с мен моята спасителка, надвесена над мен. Ъ-ъ-ъ, какво?
– М-м-моля? – успявам само да измънкам.
– Хайде, не се прави – и навира отвратителния паяк в лицето ми! На какво да се правя, бе! На Люк Скайуокър ли!? Аз да не владея Силата!? Запитвам се мислено, дали аджеба ,владея шибаната сила и си отговарям, че не, не я владея!
– Добре де – запазвам самообладание и добавям, – прилича ми на генно модифицирано същество. ГеМеСе, модерни са напоследък, сигурно си чувала за тях.
– Не ставай смешен, миличък – “бе, знаеш ли как ще те засмея аз”, мисля си, но не й го казвам.
Блондинката, чието име дори няма смисъл да споменавам, излиза от стаята а аз, смешният, ставам с треперещи колене и влизам в банята. Бързо се изкъпвам с мисли и видения за галактическа война. Вземам хавлия да се подсуша, препасвам се като пич от филмова секси сцена и отивам в кухнята.
– Влизам в банята и аз. След малко съм готова – чурулика моят русокос ангел пазител. Добре, аз какво да направя!? Да нахраня кучето ли? Т’ва де, космонавта ли!?
В кухнята си наливам вода и пускам кафеварката. Оглеждам се наоколо за пришълци, аватари, терминатори и най-вече за Бети. Ама така небрежно, без да ме забележат. Не я виждам! Затварям плътно вратата. Обръщам се и... върху хладилника има аквариум, в който живее Бетката. Естествено, тя не е в него, а пред него и ме гледа. Сканира ме, така да се каже. Крои някакви планове, спор няма! Сега, да ви обясня, аз не съм боксьор, но имам реакция, не е като да нямам. С рязко движение свалям кърпата от кръста и удрям с нея ГеМеСе-то! То или тя изхвърчава на земята и започва да се върти около оста си. Ако имах лазерен меч, щях да го използвам, но нямам! Както съм чисто гол, насред кухнята, удрям още веднъж и още веднъж. Не мърда повече! Чувствам се като Брус Уилис, след като за пореден път е спасил Земята! Обличам се бързо и излизам.
В скоро време не мисля да ходя по лъскави кръчми.
След ден, два, решавам, че би било добре за моето сексуално здраве да се запозная с някоя спортна натура. Спортистките са точни жени, готини, имат стегнато тяло, добра физика и великолепна двигателна култура. Това е важно!
Следвайки начертания план започвам да бягам в парка. Всяка вечер след работа. Чист въздух, липса на цигари, здравословен начин на живот. Запознанството само дойде след няколко кроса.
– Имаш ли огънче – пита ме симпатична колежка в спортно облекло.
– Имам – повечето спортуващи за здраве пушат. Факт!
Сядаме да изпием по кафе с Наталия, тя така се казва, и веднага разбирам, че си пасваме отвсякъде. Музика, филми, книги, театри, съвпадението е пълно! Внимателно вмъквам в разговора темата за извънземните. И тук шестица! Не обича паяци, скорпиони, попови лъжички и всичко, което има повече от два крака!
Неусетно е станало тъмно и тя ме моли да я изпратя. Съгласявам се, нали това е целта на неколкодневното ми занимание със спорт!
Качваме се в апартамента й да изпием по едно малко. Изпиваме го и започваме да се целуваме. Някак внезапно, като по филмите избухва страстта. Решавам, че преди да правим каквото и да е трябва да посетя тоалетната. След още една поредна целувка и на път към вратата на хола, моята спортистка ме спира със следното изречение:
– Има 3 торби с цимент, Ванка, останаха от ремонта на апартамента, изхвърли ги, моля те, след като се изкъпеш. Или по-добре, преди това, а? – пита ме Наталчето и се усмихва, докато се протяга.
– По-добре преди това, а? – отговарям аз и започвам да се вцепенявам.
– В килера до вратата са, ключът е закачен до бравата на едно гвоздейче, ако искаш, обуй си чехли. А, да не забравя, има и една торба с боклук, вземи я и нея, че да не мирише в коридора. Асансьорът не работи, но ти си спортист, ще се справиш, нали?
– Нали? – кимвам, представяйки си как подобрявам световния рекорд по вдигане на торби с цимент за олигофрени. Както се досещате, излизам от хола, обувам си обувките и изчезвам. Ясно е, че спирам с джогинга за неопределено време.
На другия ден вечерта, минавам през парка. Чист въздух, тишина и спокойствие от шума на големия град. Докато обмислям варианти за приятни еротични преживявания, една позната, към 30-те, ме настига в тъмното. Бъбрим си, бавно крачейки сред затихналата природа. Някак случайно се оказваме до кварталната кръчма. От дума на дума и от чаша на чаша се сближаваме повече от нормалното и започваме да си разменяме целувки. След неустановено количество вдигнати чаши тръгваме към нейния блок.
Влизаме в асансьора, потегляме и продължаваме с целувките. Спираме между етажите и се награбваме. Тъкмо сме някъде по средата на купона и вратата се отваря. Явно не сме уцелили между етажите, а сме спрели точно на нейния етаж. Баща й седи до вратата с кофа за боклук в ръка, осъзнавайки това, което вижда. Тръгнал да изхвърли отпадъците човекът и какво да види? 30-годишната му дъщеря се оправя с някакъв в асансьора!
– Какво правиш тук? – задава той най-тъпия въпрос на света в този момент. Тя какво може да му каже? “Ами, татко, поливам градината”, или “как какво, уча по испански”.
– Ти какъв си бе? – задава той следващия по тъпота въпрос в известната световна класация.
– Аз съм водопроводчикът. Сменям бушоните на парното! – пиян съм, затова смесвам различните дружества, ама бащата няма чувство за хумор. Опитва да ме удари с кофата, обаче тя се разглобява и дръжката й остава в ръката му! Не искам да влизам в конфликти, заобикалям го, докато размишлява защо се е строшила кофата за боклук и кога дъщеря му ще си вдигне бикините. Защото тя се е облегнала и пали цигара.
– Как може да пушиш тук!? Ти си се напила!
– Ами, татко... – и май ще повръща. Дано да издържи!
– А ти бе, няма ли да кажеш нещо? – обръща се той към мен, с дръжка в ръка. Добре, че не е нож. Или, не дай си Боже, автомат!
– Тръгвам аз... – какви хора има бе, за едното чукане почват да те замерват с кофи!
Слизам пеша по стълбите, бавно вдигайки панталона си. Е, най-нормалното нещо в такъв момент е да излезе съседката клюкарка от долния етаж и то, точно срещу мен. Успокоявам я с думите:
– Не се притеснявайте, всичко е под контрол, аз съм цивилен полицай!
– Не те е срам! Нахалник! Аз ги чух, господин Петров, аз ги чух! – и ме заплюва в лицето, сякаш съм хвърлил атомната бомба на Хирошима!
Излизам от входа, като си заповядвам през този парк повече да не минавам!
А между другото пък в скайпа си пиша с една мадама. Забавляваме се, разказваме си вицове, споделяме си неща от живота и така. Постепенно започнахме да се разгорещяваме в “разговорите си” и онзи ден решаваме да правим виртуален секс. Така както съм си пийнал нямам никакъв проблем.
– Махам си сутиена – пише тя.
– Аха. Махни си и бикините – пиша аз.
– Много бързаш – и ми праща гневно човече.
– Добре, не си ги махай – и пращам прозяващо се човече.
– Моля!? И каква е тази прозявка!? – и пак гневно човече.
– Както искаш, казвам. Не си ги махай – и пускам плезещо се човече.
– Ама защо се плезиш сега!? – и пак онова, гневното.
– Не се цупя, вживявам се – и се усмихвам. Виртуално, де.
– Добре. Какви са ти слиповете? – разпитва тя.
– Как какви са? – и намигвам.
– Какъв цвят са, не се прави! – и пак гняв от нейна страна. Сега, секс ли ще правим или ще се зъбим, мисля си!?
– Сини, защо? – и пращам човечето, което се пули.
– Не харесвам сини слипове! – пише ми тази мърла и ме обстрелва с цели две гневни човечета! О, я си таковай таковата!
Написвам, че внезапно ме е заболяла главата и изключвам тъпия скайп! Обслужвам се сам и продължавам да си пия. Дееба и глупачката, не харесвала сини слипове! Със скайпа дотук!
Следващата нощ влизам в един магазин. Не съм пил отдавна водка и си викам, чакай да свърша тази работа. Докато избирам, една добре изглеждаща жена с тъмно червена коса ме пита каква водка бих могъл да й препоръчам. Препоръчвам й аз водката, след което правя плах опит за запознанство. Плах, предвид всичко, което ме е сполетяло в последно време. Но всичко е наред. Казва се Петя. Запознаваме се ние и се озоваваме в нейната къща. Посреща ни едно много мъничко и сладко кученце. Вики се било казвало. Добре. Тя работела в един офис на голяма фирма. Занимавала се с някакви финанси, била готина работата, а останалото го пропускам, защото не ме интересува.
Черпим се и хапваме спагети, които поливаме с препоръчаната от мен водка. После се озоваваме в спалнята. И тъкмо започваме, пристига Вики и застава на края на леглото. Леко я побутвам да се разкара, но тя не разбира от намеци. Бутам я по-силно, тя слиза на пода, но започва да ръмжи. След няколкоминутно ръмжене се налага да спрем, щото трябва да вдигна самолета. Пак почваме и Вики пак се качва на леглото!
– Искаш ли да я заключим в другата стая? – задъхано питам аз.
– Ама тя така е свикнала. Любимка е на целия вход. А и се страхува от тъмното – обяснява ми Петя. Стискам зъби и продължавам. А Вики почва да се чеше, да въргаля, да се прозява и да скимти провлачено. Абе, какво му става на това куче, бе!? Не че очаквам да ми ръкопляска, но ми пречи с поведението си! Пак пробвам да го бутна, но явно съм го ритнал по-силно, защото изквичава и ме захапва за палеца! Разбира се, сексът приключва, а аз отивам в кухнята да търся бинт и риванол под убийствения поглед на Петя. Бинтовам се криво ляво, обличам се и се разкарвам. Вики не спира да лае и лампите на всички апартаменти светват! Хората излизат по терасите да видят смотаняка, заради когото лае тяхната любимка! Под канонада от хвърчащи домати, свистящи консерви и експлоадиращи буркани с туршии и компоти се отдалечавам възможно най-бързо от полесражението! Мамка му и проклето куче! И в кварталния магазин повече няма да стъпя!
Оцелял от извънземна атака, спасил се след злощастен асансьорен сеанс и няколко други премеждия, се чувствам добре и изпълнен с нови сили. Животът се е ширнал пред мен като райска поляна. Само малко накуцвам, но ще се оправя! Чудя се какво още трябва да ми се случи, та най-после да намеря нормална жена в нормална ситуация, да правим най-обикновен нормален секс без кучета и марсианци наоколо! Чудя се дали да си дам още един шанс или да се замонаша в знак на протест срещу съдбата!?
И снощи пътувам в маршрутката и погледът ми фокусира една жена. Вероятно е към 40-те, но изглежда фантастично. Сядам до нея, разговаряме се. За времето основно, кога ще стане топло, кога ще дойде лятото и прочие дивотии, които си говорят хора, които нямат какво да си кажат. От дума на дума, решаваме да изпием по едно питие. После питиетата стават 2, после 3, че и 4. Моята спътница се казва Елеонора. Работела в рекламна къща, правели реклами, билбордове, визитни картички и прочие тъпотии. Детето й било с баща си на почивка и тя скучаела. Ами добре.
Озоваваме се в апартамента й, с обещание от нейна страна да сготви нещо много, ама много вкусно. Съгласен съм, иска ли питане. Тарантули наоколо няма, торби с цимент зад вратата също. Изяждам няколко порции от изключително вкусното ядене, което Ели приготвя. Продължаваме да пийваме, то се знае. Чудите се какво става ли? Е-е-е, сексът е наистина невероятен. Макар и много пиян се представям на необходимото ниво! Т’ва пози, т’ва продължителност, т’ва звукови ефекти, всичко!
Точно до момента, в който нещо ме прерязва в корема и до сутринта клеча в тоалетната. Разстройство, да!
От напъните започвам и да повръщам. После нещо ми се губи... Заспал съм на седалката в тоалетната, облегнат на стената вляво, омазан в повръщано, ароматизиран и с други, доста “приятни” миризми. Целият под е оплескан. И не само с повръщано! Напръсквам си очите с вода, освестявам се, измивам цялата баня, изкъпвам се, напарфюмирам се и готов за подвизи излизам от банята. Навън тъкмо се развиделява. С мисли за сутрешен секс притварям вратата на банята и усещам какво се е случило. Точно моментът, който ми се губи!
По някое време съм се разхождал из целия апартамент. Влизал съм в хола, влизал съм в кухнята, че и в една друга стая. За коридора не ми се говори. Отпечатъци има навсякъде. Дори и на терасата. Отпечатъците са остатъци от повръщано и от разстройство. Пълен ужас! Изглежда съм падал, а след това съм се подпирал по стените, защото повечето стени в апартамента са омазани!
А Елеонора си спинка сладко, сладко и хич не й пука. Вземам си дрехите, обличам се светкавично и излизам. Повече няма да пътувам с маршрутки!
Вече наистина не знам какво да правя. Мисля да откажа секса. Нещо да ме посъветвате?


Публикувано от alfa_c на 24.02.2010 @ 16:24:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   ianchefff

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 01:35:35 часа

добави твой текст
"Повече няма да правя секс" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Повече няма да правя секс
от diva_voda на 24.02.2010 @ 18:51:45
(Профил | Изпрати бележка)
секс-карък, значи... л**няна работа; ама хубавичко се посмях, тъй че - дерзай! и благодаря за ентъртейнмънта!


Re: Повече няма да правя секс
от Stratus (stratiev_nbp@abv.bg) на 24.02.2010 @ 19:50:41
(Профил | Изпрати бележка)
Не се къхари, Янчефф. Слуд като забраниха домашната ракия, сега цигарите, нормално е да забранят и третото. Така че си подготвен.


Re: Повече няма да правя секс
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 24.02.2010 @ 19:56:08
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))като гледам донаписал си законите на Мърфи:)
поздрав!


Re: Повече няма да правя секс
от val6ebnica на 03.03.2010 @ 10:38:28
(Профил | Изпрати бележка)

Смях се от сърце! Браво на автора! Съветвам Ви да продължавате в същият дух! И не се отказвайте в никакъв случай от секса - Вие го знаете отлично, но питате, за да разберете, кой Ви мисли доброто!


Re: Повече няма да правя секс
от vikito_1960 (vikito_60@abv.bg) на 05.03.2010 @ 13:15:21
(Профил | Изпрати бележка) http://viktoriaivanovaa.blog.bg/
Маршрутките въобще не са за теб. И друг градски транспорт не ти препоръчвам, щото и там може да се набарате с "някоя". Най-добре си купи собствено автомобилче, да си те вози където искаш.