автор: zinka

Мило ми е да те гледам –
малко, розово прасенце !
Ти – на мама Праска чедо,
аз пък – мамино момченце.

Твойта майка те обича,
мене – мойта, то се знае.
„Мамин прасчо” ме нарича.
Хайде да си поиграем!

Ще потичаме по пътя,
ще си хапнем прясно житце,
в локва ти ще се окъпеш,
аз – в чешмяното коритце.

После у дома ще влезем
без да ни усети някой.
Курабийки ще си вземем –
даже малко да е пакост.

И ще скачаме на воля
на леглото в моята стая.
Само за едно те моля –
майките ни – да не знаят!