Денят раззина мократа си паст
в прозявката на остаряло куче,
пиян часовник търси точен час,
решен заспало време да си купи.
Крайъгълен бездомно бос хлапак,
сънува пир на сватбени трапези,
а изгревът, под облачен калпак,
рисува утрото в полета опустели.
Сърдито мъмре гарван еднокрак,
кълвал звезди от покриви и къщи.
Подплашена от сутрешния зрак,
нощта в зеницата му се завръща.