автор: Chocolate_Asterisk

Небе, нощ, капки, луна
красотата на слаба и в зенит светлина
прорязана през средата от жицата на лудостта
бял пух, не, коприна или просто мъдростта
на вековете през взора и - съвършенство
И ето гине моето съзнание в блаженство
под нея, в тъмнина, аз диря светлина
в красотата лунна, жива, пълна, кръгла светлина
Тъмнина, навсякъде, ето! - светлина - луна, зеница, око
обсебен от мечти, в ехото на мойто тяло питам "Кой ни наблюдава, защо?"
Дали защото, там горе, задушена от самотата
търси смисъл, до дъното, в дущата
преде, завеса лека, коприна пада пред погледа устремен
при все прозрачна, усилие непосилно е през нея да погледна заслепен
не се предава още, вятъра е с нея, помага с страст
аз зная, да зная, тя ще види това, което незная че виждам - душа - част

Ах ето! Звезда близо, в прегръдката на нежните лъчи
защо блещукаш, гаснеш ли ? - мълчи
Дали умира, задушен, неспособен дъх да вземе
от силната, тиха, най-нежна ласка на луната
или гори, изгаря, далеч от нея и все пак близо, виждащ красотата
тъмнина, извикай мойто име
събуди ме, вътре в мен, замръзнал огън - спаси ме...