Aз съм зимата
и тя е в мен
аз съм тъжна
тя е бяла
аз увивам се
а тя душевено
ме съблича
и разтварям се
във празнота..
аз крещя
а тя пък вие
аз изпращам
дъжд
а тя ми връща
снежен ураган
аз изпитвам нужда
тя пък я разяжда
и се чувствам глупава
и мъничко наивна
аз се впускам в нея
и косите ми са вятър
очите ми са
два кристала
тялото ми - скреж
сърцето ми
усещам го , че се смалява
и накрая
става просто бучка лед..
люта съм
дори коварна
в себе си
сезоните преплетох
но от дълго време
заснежава
и само зимата
преобладава в мен.