автор: kasiana

В сянката на птица се превръщам,
в глух, объркан метроном,
в няма, закопняла говор къща,
в дух с подобие на гном…

Времето безкрайно се разтяга,
слънцето едва лети…
Тих копнеж в зениците ми ляга
с твоите добри черти…

Дяволът ме дебне зад комина –
иска да ме искуси…
Пускам му през топлата камина
рой разбунени оси…

Стихове запридам бързо в прежда,
твоят глас от тях звъни...
Бог се смее, кротко вдигнал вежда,
в райските си висини…

18.02.2020 г.