автор: walely4

Изпратихме го.
Ледените сълзи
на зимното небе
заместиха
сълзите на децата му.
Съпругата му го прие
след дълго чакане.
Посрещнаха го
майка му,баща му,
братята,снахите...
Над нас
от ледените сълзи
страшно
виснаха стрехите.
И вече няма
кой да ни посрещне,
да ни сгълчи
или изпее песен,
да ни налее чашка
от надеждата...
Изпратихме и него,
и сега
наред сме ние
рано или късно.
Дано да ни дочакат!
В.Еличов