Почти по Яворов
Една, че две, че Двайсет - усилни,
паметни години. Боже!
Защо правителства безсилни
подкрепя Ти, а нас наказа?
Кой ли може
неволя българска изказа,
макар че вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
а то ни демокрация удари,
а то порой от мутри ни повлече
и левът го слана попари.
Засух беше,
та хлябът ни не се опече.
***
Премина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита
и знойно лято позлати
на царя царски широти!
Но той си вдигна чукалата,
в Мадрид отново се прибра.
А нас ни цепи пак главата
и пак сме с кльощави ребра...
***
Като за трима,
додето сила има,
селякът Бойко труд се труди!
Сега, недремнал и се буди:
ту в Лондон, ту във Немско - хвръкне!
На "Наглите" покаже Зъб...
И днес като Атлас той мъкне
сам цялата земя на гръб.
***
Преваля пладне в Брюксел вече,
Румяна Желева говори.
И уж тя беше много печена,
ала Европа каза: "Sorri!"
Червен картон и чупка, скъпа!
Процвили Желева от яд
със конската усмивка тъпа
и хайде в българско назад...
Ами сега? - Пожар при Бойко!
"Не! Няма - казва той - пожар!
И праща Кристалина бойка
да бъде евро-комисар.
***
На границата - трактори, комбайни.
Хиляда ТИР-а на опашка!
Шофьорите попържат с майна,
транспортът български се шашка!
*
Върни се ти, о грък неверен!
Почакай, пакостнико черен,
неделя, две... ела тогази
да видим кой кого ще сгази...
**
Ами сега? - Пожар при Бойко!
"Не! Няма - казва той - пожар!"
С Румъния и с Турция сме в тройка,
а Гърция ни е самар...
Ура! Блокадата се вдигна,
ала блокирани сме още...
Европа мъчно ще я стигнем
дори да бачкаме среднощно.
И питам се: - Съдбата ни каква е,
та сто градушки ни връхлитат?
И няма ли Безсмъртните накрая
народа смъртен да попитат:
"Защо си гладен, гол и луд?
И кой за твоя сметка все царува?"
Наместо туй - със полицейски шут
даряват го със бъдеще щастливо...
Аман от щастие насила!
Такова щастие не щем.
И уж родината е майка мила,
а милост ще ли й дадем?
***
Една, че две, че двеста
хайдушки партии на власт...
И даже Господ сам не знае
ще има ли
България след нас?