автор: verginov

Толкова дълго пазени тайни,
безброй неизречени нежни слова,
отдавна загубили в мрака вратата
към своето време и свойте места.

Толкова много мечти не успели
да разтворят в полет бели крила,
неизплакани сълзи в очи ослепели,
тишина сред сковани от лед езера.

Изгревът търси зимното слънце,
утрини спят в непрогледна мъгла.
Тъмни сенки от призрачно детство
протягат към мене ръце от съня.

Пробуждам се, бавно вдигам глава.
Стената от горести в мен се руши,
тръгва си бързо страхът от нощта,
свободни, прииждат пенливи вълни.

Давам на вятъра прашните спомени,
мечти се разгръщат в бели платна.
Дали ще преплувам дните отминали?
Ще намеря ли пристан без суета?


*By "Tears of the Dragon" lyrics